Тошев был назначен на пост главы правительства царём Борисом III вскоре после военного переворота 1934 года. Он возглавил сугубо гражданский кабинет и фактически был марионеткой в руках царя[2]. Его пребывание в должности было очень непродолжительным. На выборах в ноябре 1935 года победил Георгий Кёсеиванов.
Тошев также был послом Болгарии в Сербии (1909—1913) и в Константинополе (1913—1914).
Библиография
«Ранни спомени 1873—1879» (1890)
«Ръководство за риторика и красноречие» (1901)
«Югозападна България във флористично отношение» (1902)
«Поглед върху икономическото положение на Сърбия» (1911)
«Балкански войни» (в два тома; 1929, 1931)
«Бегли спомени» (1931)
«Полша в културно отношение» (1931)
«Сръбско-българската разпра» (1932)
«Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт» (1933)
«Страници из миналото на сръбско-българските отношения» (1941)
«Бегли спомени за Македония» (1941)
«Из Беломорието и Македония» (1942)
«България и нейните съседи» (1943)
Примечания
↑Александър Костов. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). — София: Арт Медия Комюникейшънс, 2004. — С. 95. — ISBN 954-91634-1-5.
↑S. G. Evans. A Short History of Bulgaria. — London: Lawrence and Wishart, 1960. — P. 173.
Литература
Ташо Ташев. Министрите на България 1879—1999. — София: АИ «Проф. Марин Дринов» / Изд. на МО, 1999. — ISBN 978-954-430-603-8.